Полезни изкопаеми: образуване, значение, структура

Полезните изкопаеми са се образували в земната кора през продължителното й геоложко развитие. Добитите полезни изкопаеми са основни суровини за стопанството на всяка страна и имат голямо значение за неговото развитие.
Полезните изкопаеми се систематизират, анализират и оценяват по различен начин - по предназначение, по месторазположение (местни и вносни), по възраст и начин на образуване и т.н. С основно значение е оценката на запасите на полезните изкопаеми. Те се поделят на три групи - геоложки (Геоложките запаси разкриват месторазположението на находището, без да са определени точно неговите характеристики.), балансови (Балансовите запаси включват онази част от геоложките запаси, които имат икономическо значение.) и промишлени (Промишлените запаси са най-точно проучени и могат да се добиват.).

Географско разпределение и оценка на полезните изкопаеми в България

У нас са открити различни полезни изкопаеми. Промишлените запаси на повечето от тях обаче са малки, недостатъчни за потребностите на страната и с ниско качество. В зависимост от предназначението си полезните изкопаеми се поделят на: изкопаеми горива (въглища, нефт, природен газ); рудни (метални) полезни изкопаеми и нерудни (неметални) полезни изкопаеми. От изкопаемите горива с най-голямо значение за България (по запаси и потребление) са въглищата. Те са основният енергиен източник на страната. Различната им калоричност (топлотворна способност) е причина за поделянето им на лигнитни, кафяви, черни и антрацитни.

   Лигнитни въглища. Това са най-ниско калоричните въглища в България от 1200 до 1500 ккал. Голямо съдържание на пепел и влага, което ги прави много опасни. В България те са най-много 92% от запасите на въглища в натура, затова имат най-голямо стопанско значение. Находищата на лигнит са разположени в две провинции - Маришка, която включва Марица-изток, Марица-запад и Елховския басейн, и Югозападна България, към която се отнасят въглищата в Софийската, Самоковската, Кюстендилската и Разложката котловина. Дълбочината, на която са разкрити, е малка. Това позволява експлоатацията да се извършва по открит начин, с което производствените разходи намаляват. Лигнитните въглища в България се използват за производство на електроенергия и в бита.

   Кафяви въглища. Те са на второ място по запаси, 6,8% от запасите на въглища в натура.  Имат по-висока калоричност - от 2500 до 5000 ккал. Съдържанието на влага и пепел достига до 25 %. Пластовете им са разположени на голяма дълбочина. Затова добивът им се извършва галерийно.

   Черни въглища - характерно за тях е високото им качество. Те са високо калорични: до 6000 ккал., с ниска влажност и ниско пепелно съдържание. Те са съсредоточени главно в Балканбас (Елено-Твърдишкия Балкан) Пластовете са разположени на сравнително голяма дълбочина, с дебелина между 1 и 2 m, при това са силно натрошени, което повишава разходите при галерийния им добив.

   Антрацитни въглища - те са с най-висока калоричност - 7000 ккал., ниска влажност и високо пепелно съдържание. Те заемат 0,2% от запасите на въглища в натура и има само край Своге. Запасите им са промишлени, но най-малки. Сега добивът се извършва галерийно.

   Нефтът и природният газ са стратегически енергоизточници. Нефтените находища в страната - с. Тюленово (край Шабла) - първото находище на нефт, открито през 1951 г., Долни и Горни Дъбник (Плевенско), са с много малки запаси. Много ограничени са  и запасите на природен газ (в Северна България - Деветаки, Ловешко и Чирен, Врачанско). България внася около 95% от находищата на нефт.

Рудни (метални) полезни изкопаеми

Към рудите на черните метали се отнасят железните, мангановите и хромовите. Най-голям дял в тях имат железните руди. Геоложките запаси на железни руди се определят на 300 млн. t, но с промишлено значение са около 200 млн. t.

Рудите на цветни метали (медни и оловно-цинкови) са с по-голямо стопанско значение за България. Запасите на медни руди са съсредоточени в Панагюрско, Етрополско и Бургаско. Металното съдържание в рудите е ниско - от 0,3 % до 2,0 %. В находищата Медет - Асарел (Панагюрско) и Елаците (Етрополско) рудата се добива по открит начин, а в Бургаско - галерийно. Промишлените запаси на оловно-цинковите руди са открити в Родопите (Мадан, Рудозем, Маджарово, Лъки), Осоговска планина (Гюешево). Рудите за цветни метали имат полиметално съдържание - от тях се извличат редки и благородни метали - антимон, волфрам, никел, злато, сребро и др.

Нерудни (неметални) полезни изкопаеми

В страната са установени повече от 80 вида нерудни изкопаеми, но с промишлено значение са едва половината от тях. Най-важни у нас са гипсът, варовиците, глините, каолинът, баритът, каменната сол. Големи за България са промишлените запаси на каолин, който се използва за производство на порцеланови изделия. Край Провадия се добива каменна сол - основна суровина за химическите предприятия в Девня. Промишлено значение имат варовиците, огнеупорните глини, скално-облицовъчните и инертните материали.

Геоекологични проблеми при експлоатацията на полезните изкопаеми в България

При добива на полезни изкопаеми отрицателното въздействие върху природата е много силно. При открития добив на лигнит в Марица-изток се отнемат големи площи обработваеми земи. При изгарянето на въглищата в ТЕЦ се замърсяват атмосферният въздух и почвите. Флотацията (обогатяването) на рудните изкопаеми причинява силно замърсяване на водите (р. Арда, р. Искър). Това изисква рекултивиране на нарушените терени, монтиране на нова, екологично по-съвършена техника, усъвършенстване на законодателството и др. Целта е природноресурсният потенциал на България да се използва разумно и да се съхрани за следващите поколения, т.е. да се премине към тяхното устойчиво използване.