Розовата долина като географско определение се разбира земите на подбалканските полета между Стара планина и Средна гора. Пренесена от Индия през Персия, Сирия и Турция, маслодайната роза намира тук всички благоприятни за виреене условия - подходяща температура, висока влажност и леки песъчливи канелено-горски почви. От XVII век насам България се е наложила като един от основните производители на масло от роза. Българското розово масло печели златни медали на изложенията в Париж, Лондон, Филаделфия, Антверпен, Милано.
Добиването на българското розовото масло е съпътствано от вековни културни традиции. Розоберът се извършва ръчно, а брането започва много рано сутрин и продължава най- късно до обяд. Цветът трябва да е свеж и не трябва да е изцяло разцъфнал. Това е необходимо, за да се запазят максимално аромата и влажността му и те да бъдат извлечени по-късно по време на дестилацията.
За 1 кг розово масло са необходими 3000 – 3500 кг. розов цвят. За 1 мускал (мерна единица, въведена от арабите, 5 г) розово масло са необходими от 7000 до 15 000 розови цвята. В Долината на розите всяка година в първите дни на юни се отбелязва празникът на розата – особено пищен и красив, индивидуален по дух за всеки град от долината.
В град Казанлък, считана за столица на Розовата долина, е изграден историко- етнографският комплекс “Кулата”, където туристите могат да наблюдават примитивно розоварене и да опитат от продуктите с маслодайната роза.
