Мадарският конник е археологически паметник, представляващизсечен в скалите барелеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в Североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен. Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1979 г. На 29 юни 2008 г., след проведена национална анкета, Мадарският конник е обявен за глобален символ на България. Ще се предложи на българското правителство изображение на Мадарския конник да бъде поставено на първата българска евромонета.

Паметник:

Релефът представлява триумфиращ владетел — символ на мощта на Първата българска държава. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени и античните художествени традиции (тракийски конник). Детайлите определят датировката (началото на 8 век) и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, предполагаемо свързваща изображението с хан Тервел (701–721 г.).

Надписи:

Около фигурата на конника са издълбани надписи на гръцки език с важни сведения за българската история. Професор Веселин Бешевлиев предполага, че надписът може да „стои във връзка с името Аспарух“. Изказвани са различни мнения, които свързват надписите около конника с българските ханове Тервел, Крум, Омуртаг и император Юстиниан II.

Интересен и важен е надписът на Омуртаг, открит при езическото светилище в подножието на Мадарския конник: единствено в него е съхранено директно споменаване за върховния бог на прабългарите Тангра (почитаният сред всички тюркски народи и племена през епохата на ранното средновековие под името Тенгри).

Мадарският релеф е част от голям археологически комплекс, обхващащ обекти с религиозно, културно и военно предназначение. Стръмни стъпала вляво от релефа водят до Мадарското плато на 431 m височина. Наблизо се намират и първите две български столици: Плиска и Преслав.