Мелник - Исторически музей, Кордопулова къща, Роженски манастир
Мелник е най-малкият град в България. Населението му е около 250 души. Разположен е в югозападните склонове на Пирин заобиколен от уникални природни образувания.
Различни находки, които са открити в Мелник показват, че там е имало селище още през тракийската епоха. Днешното си име града е получил през V-VI век, от славияните, които по това време са се заселили по поречието на река Струма.
Тук се намират най-чудноватите земни образувания, изваяни от бял ронлив пясъчник. Човек с малко фантазия лесно може да види купи сено, египетски пирамиди, готически хълмове, минарета, древни кули и бойници, гигантски обелиски и пирамиди, извишени шила и исполински гъби.
Мелник е известен и със старинните мелнишки къщи, които впечатляват с богатата си архитектура, с избите си, с подредбата, разкриваща българското чувство за практичност и красота.
Кордопулова къща
Построена е през 1754 г от богатата мелнишка фамилия Кордопулови. Тя е най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров. В приземния етаж на къщата има вкопани изби за вино, в тях се е произвеждало и съхранявало прочутото мелнишко вино.
Впечатляваща е вътрешна архитектура на къщата с украси от стенописи, резби и стъклописи. Дневната стая представлява обширна зала с долен и горен ред дванадесет прозорци. Долният ред прозорци имат български характер, а горният е украсен с цветни стъкла съчетаващи венециански и ориенталски елементи. Впечатление прави и дървеният таван на тази стая, който изобразява слънцето.
Роженският манастир "Рождество Богородично"
Роженският манастир "Рождество Богородично" е разположен южно от пиринското село Рожен, на 6 км от град Мелник. Манастирът е основан през XIII век и е един от най- старите в България. Името му произлиза от неговия празник Рождество Богородично, Раждането на св. Богородица - рождение - рожен. Той е един от малкото средновековни храмове достигSнали до наши дни, почти напълно запазили своята автентична архитектура и дух.
Възхитителната дърворезба на иконостаса, чудотворната икона на Света Богородица, стенописите от 1597, 1611 и 1715 г. и стъклописите от 1756 г. подсказват, че през годините на турското робство манастирът е бил център важен духовен център. |