Леденика е пещера в Стара планина с множество
галерии и интересни карстови форми— сталактити и сталагмити, датиращи от хиляди години. Пещерата е дълга около 300 м. Тя има десет зали. Най-голяма е Концертната зала. Към нея води Проходът на грешниците. През него може да мине само този, който е с чисто сърце. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно изключително малко езеро — Езерото на желанията. Според легендата, ако някой потопи ръката си в ледено студеното езеро в пещерата и си пожелае нещо, желанието му ще се изпълни. Пещерата Леденика се намира в северозападния – Стрешерски дял на Врачанската планина, на 19 км от гр. Враца.

Входът ѝ е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830 м. Първата зала е Преддверието (най-ниската част на пещерата). През зимата и пролетта тази зала очарова с ледено кристалната си украса, дала името на пещерата. Няколко метра човек трябва да се движи ниско наведен през прохода “Плъзнята”, за да стигне до малката зала, която има почти кръгла форма, а след още едно стеснение се озовава в Голямата (Концертна) зала. Тук всичко е величествено и неповторимо, като се започне от Крокодилът, Главата на великана, Соколът, дядо Коледа, къщичката на баба Яга и много други.

От голямата зала през железни мостове преминаваме през Малката и Голямата пропаст, през коридора “Завеските”, за да стигнем до не по-малко красивата “Бяла зала”. Тук могат да се видят Свекървиният език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича “Седмото небе”. Температурата в пещерата варира от –7°С до 15°С, до 8°С във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%. Пещерата е била известна още по времето на османското робство. Овчарите са я използвали за да съхраняват вътре овчето мляко.

През зимата и пролетта пещерата е приказно красива. В първата зала, наречена Преддверието, се издига огромна ледена колона с диаметър близо 21 м На пода, под високия купол стои красив комплект за вино – от ледени бутилки и чаши, сякаш посипани с пудра. На някои места блестят чудни синьо-бели водопади. Ледените сталактити приличат на мечове – къси или по-дълги, стигащи до 4 м. И всичко искри с диамантен блясък.